Произход  и  развитие

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.
Интересно е, че неотдавна на Курилските острови и Сахалин в Русия били открити в полудиво състояние късоопашати котки, удивително приличащи на японските бобтейли. Някои от тях били хванати от руски фелинолози и понастоящем успешно се развъждат в Москва. Тези котки, наречени Курилски бобтейл са стандартиризирани от WCF и са признати и от другите международни организации.

                Екстериор и стандарт

 Тялото на Японския бобтейл е средно голямо, добре замускулено и хармонично поставено. Главата с с почти правилна триъгълна форма. Има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг, със сплеснат край. Ушите са високо и широко поставени, големи, стоящи под ъгъл към главата, което създава впечатление, че те са леко наклонени напред. Очите са големи, с овална форма, косо поставени. Техният цвят трябва да хармонира на окраската на козината. Същото се отнася и за цвета на носната гъба и възглавничките на лапите. Крайниците са дълги, стройни, задните са по-високи от предните, поради което задницата е приповдигната. Лапите са неголеми, с овална форма.

Опашката е необичайно къса и е типичен признак на породата. В спокойно състояние бобтейлът държи опашката високо повдигната, при което нейната дължина е от 6 до 9 см (при измерване в изтегнато положение нейната максимална дължина може да достигне 10-12 см). Опашката може да бъде както права, така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба, с космено кичурче накрая, неприлягаща, растяща във всички направления. Козината на тялото е мека, коприноподобна, без забележимо подкосмие. Има два типа - късокосмести и полудългокосмести. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска (освен сиамски и абисински), като се предпочита трицветното обагряне.
     За недостатъци на породата се смятат сплесната или кръгла глава. отсъствие на прешлени в опашката, липса на космено кичурче на опашката, дълга опашка и прилягащи косми по нея, нестандартно телосложение и др.

JBT n - черна
JBT d - червена

 Качества и поведение

Котките от тази порода са дружелюбни, ласкави и лесно се привързват към членовете на семейството, но понякога могат да проявяват твърд характер. Според народното поверие в Япония, счита се, че повдигането на едната от предните лапи е добро предзнаменование, а раждането на коте с петниста окраска носи щастие.