Дово лната котка проявява характер, за който семейството не подозира. Подобно на предците си, тя носи душа на ловец. Макар да е сита и обсипана с внимание, в нея все още дреме дивото. Може да изглежда опитомена, но... вгледайте се отново!

Това са истинските доктор Джекил и мистър Хайд. Това е парадоксалното в котките. Само в Щатите има над 100 милиона котки. Какво се случва в потайния им свят? Сега ще научите за котките повече, отколкото може би ви се иска да знаете. Осем вечерта е. Знаете ли къде е вашето коте?

Величествено, неуловимо и опасно, семейството на котките се гордее с 38 свирепи вида, сред които и дребничката дива котка. Тя обикаляла из Африка и Европа още в праисторически времена. Дивата котка се смята за предтеча на домашната и въпреки че изглежда кротичка, зъбите и ноктите й са не по-малко опасни от тези на тигъра. Очите им са страховито еднакви. Как ли този свиреп звяр се е преборил с дивия си нрав, за да стигне до купичките с мляко и до леглата ни? Фéлис Кáтус поел по трудния път на опитомяването преди повече от 3 000 години. Необичаен ловец, в Египет тя пазела хамбарите от гризачи. За отплата я почитали като символ на живота.

Историята обаче не винаги се отнасяла така добре с любимата ни котка. Хората решили, че е дяволско изчадие и стотици загинали на кладата, заради това си прегрешение. За щастие, котката скоро си възвърнала уважението, тъй като ловните й умения се оказали безценни на корабите. Котките обуздавали плъховете. Към края на пътя се оформил може би най-здравият съюз, между фермера и любимата му дворна котка.

Иронията е, че именно дивият нрав на котката й отворил път към опитомяване.

Сега нека завършим пътуването. Предстояло да се развият едни от най-сложните отношения в природата: удивителната дружба между човек и котка. Хората били привлечени от същество, което не подлежало на пълно опитомяване.

Хората проявили снизходителност и приели котката в живота си. С времето човекът се оказал неразривно свързан с това животно. Необикновеното създание си осигурило място в сърцата ни... и в домовете ни.

Накрая котката изместила кучето и станала най-популярният домашен любимец на Запад. Само в Съединените щати в последните 20 години домашните котките са удвоили броя си. Коткоманията завладява страната.

С изложбите на котки ние изразяваме почитта си към своите любимци, като бясно ги четкаме, контим и ги пускаме да се състезават. С внимателния подбор на двойки, хората са създали близо 50 породи домашна котка. Въпреки че за страничния зрител някои изглеждат като грешка на природата, всяко коте е отгледано, за да стане победител. Котката обаче не трябва да побеждава, за да е обект на обич.

В Щатите се раждат над 10 000 бебета дневно. Котетата са два пъти повече. Ако им даваме подслон и храна, броят на котките може да скочи рязко. Котките са плодовити. Една женска може да роди до 30 котета на година. Само за 7 години тя и потомството й могат да създадат над 300 хиляди малки.

Плодовитостта на котките води до раждането на нежелани любимци. Подобни сцени са отзвук от миналото, но трагедията се разиграва дори и днес. Дори сега в Съединените щати всекидневно биват изоставени стотици котки. Какво става с тях?

Внезапно им се налага да водят битка за оцеляване във враждебен свят. В котката обаче дреме дивото: дар от предците. Тя е един от най-умелите ловци на земята. Добре за котката, но зле за дивите животни. Още един хищник е гладен... и когато нещата загрубеят, котката не е претенциозна. Още една причина за успеха на котките. Котката не губи инициативата в беда. Тя има остри нокти и не е нужно да стои само на земята. Котката почти винаги пада на крака: дребното създание побеждава съдбата. Гъвкавият й гръбнак е като този на гепарда и й позволява да тича с 50 километра в час. Пъргавото й тяло е създадено да преследва. Понякога обаче най-добрата стратегия е да се подслониш и да чакаш. Скоро ще настъпи времето на Фéлис Кáтус.

Нощта принадлежи на котката. Тя е създадена да ловува нощем: вижда в тъмното, мустаците й помагат да се ориентира, има силно обоняние, а ушите й чуват шумове, които човекът никога не би доловил. И най-слабият звук, дори и отдалече, й позволяват да засече плячката си и да предприеме нападение. Само късметлиите успяват да се изплъзнат на умелия хищник. Котката е чудо на природата. Гъвкавият й гръбнак позволява номера, за които ние можем само да мечтаем. Изключителното й чувство за равновесие гарантира почти винаги безпроблемно приземяване. С упорство и прецизност тя хваща мишката си. Същество, създадено да оцелява.

Озовавала се е на най-необичайните места и въпреки това е оцеляла. Близо до полюса температурите могат да паднат до минус 45 градуса. Котките на остров Макуóри се хранят с морски птици и с трупове на пингвини и са оживели близо век, откакто ловците на тюлени ги оставили на острова. На вулканичните острови Галапагос, близо до екватора, водата и храната за котките-пришълци не са в изобилие. Макар и мършави, те са оцелели и тук. Изоставените котки се борят за оцеляването си по целия свят. Дори и в Щатите, където те са приблизително 50 милиона.

В Маями, Флорида, отношението към хилядите бездомни е противоречиво. Изоставянето на любимци е забранено в парковете на Дейд Каунти, но колониите с по 75 бездомни котки не са нещо необичайно. Какви са последствията от толкова много хищници? Дон Чúнкуина от Тропическото дружество Óдюбон е загрижен за дивата природа: “Тези паркове са много важни за мигриращите птици, помислете само: те долитат понякога чак от Юкатан, минават над Мексиканския залив и са уморени и гладни. Кацат на подобни уединени места, за да съберат сили, а ги посрещат 50-100 котки. Истинска катастрофа.”

Без да носят вина, котките предизвикват ожесточени спорове. Човешкото пренебрежение застрашава не само дивите животни. Котките са изложени и на опасността от мощни урагани, агресия помежду си и болести. Новопристигналите в братството на бездомните са много и популацията скача. Стерилизацията е належаща. Повечето бездомни котки обаче дотолкова са подивели, че е трудно дори да ги доближиш. Да ги уловиш е предизвикателство. Членове от Организацията на котките осигуряват капаните, идеите и сардините. Въпреки това, не се знае колко котки ще влязат в клопката, ако изобщо има такива. Утре ще се види.

Доктор Тед Санчес работи към Организацията на котките и се грижи за бездомните котки на преференциални цени. Останалите средства се набавят от доброволци като Синди Хюит, които даряват хиляди долари всяка година. Котките страдат от два смъртоносни вируса: котешка левкемия и котешки СПИН. И двете са много заразни и са смъртоносни. Мъчителна смърт. Котките, които не носят заразата, се обявяват за осиновяване, но първо ги стерилизират.

“Не смятам, че това е разрешение на проблема, но поне донякъде контролираме популацията. Всяка година хиляди котки биват приспани без да е необходимо, просто защото на собствениците не им се занимава с кастрация. Искам да кажа на хората, които изоставят котката си: това не е начинът”, казва Сидни.

На кастрираните котки им се режат връхчетата на ушите, един вид постоянна маркировка. Това коте е прекалено диво, за да бъде осиновено. Щом се възстанови след операцията, ще се върне в колонията, където бъдещето му е несигурно. Разрешение, печално за котките и опасно за природата. Макар и сита, кастрираната котка продължава да ловува.

Каква е съдбата на хилядите бездомни котки? Докато се намери отговор, мигриращите птици ще се сблъскват с още един ловец. Не само бездомните котки обаче ловуват. Домашните котки в Съединените щати са над 60 милиона и много от тях дебнат нощ и ден. Какъв е ефектът от развилнелите се хищници? Отговорът е ясен в Центъра за дивата природа във Вирджиния. Много от пациентите са жертви на обикновени домашни котки. Повечето са пострадали фатално. Всекидневно екипът на доктор Нед Генц се сблъсква с нова трагедия, в опитите си да помогне на жертвите, нападнати от котки. Жертвите пристигат в центъра денонощно.

Собствениците често са шокирани от откритието, че охранената им котка е убиец. Въпреки че ноктите на някои котки са изрязани, нападенията са жестоки. Интензивното отделение на болницата е пълно с животни, попаднали в котешките нокти. Повечето се реанимират. Оцелява само един на пет пациента. Животните, които имат шанса да оживеят, са изправени пред друга опасност. “Слюнката на котката е почти отровна. Котешкото ухапване е все едно да инжектираш отрова на дивото животно. Животно, ухапано от котка, което не умре от травмата, обикновено умира от инфекция в близките 24-48 часа. Аз лекувам диви животни, работата ми е да се грижа за болни и наранени животни и аз я обичам, но това тук е напразно. Не е редно тези животни да умират. Ако хората държаха домашните си котки вътре, тези животни нямаше да свършат така”, казва д-р Генц.

Как да постъпят собствениците на котки? На три часа път от Центъра във Вирджиния, насред 100-те декара гористи хълмове, живее котаракът Тинг Танг Втори. По ирония на съдбата собственичката му е биолог и се занимава с птици.

Рут Бек обожава котките и е изправена пред лична дилема: “Занимавам се с орнитология и живо се интересувам от птици, но обичам и котки. Тинг Танг е хищник по природа. Котката не е виновна, просто природата й е такава. Притежава необходимото за всеки хищник: на първо място, вижте какви зъби. После, прекрасен набор сгъваеми остриета, които причиняват сериозни рани.” Тинг Танг се храни редовно, но закуската никога не помрачава любимото му забавление. Той е запален наблюдател и ловец на птици. Всяка сутрин след цяла консерва храна Тинг Танг се заема с любимия си спорт... той обаче трябва да се съобразява с правилата вкъщи.

“Повечето птици се хранят рано сутрин, така че ако просто го затворя вкъщи до 10-11 часа и за няколко часа следобед, когато птиците не са много активни, той определено няма да улови птици”, разказва Рут. Тя е открила компромис, който дава свобода на котката и донякъде защитава птиците. Тинг Танг трябва да се възползва максимално от няколкото часа в котешкия рай. Той си има разписание. На залез слънце се прибира вкъщи.

Ако осъзнаем факта, че котките ни наистина са ловци, следва въпросът: колко ловуват? Точно това решили да открият в Британското дружество на бозайниците и стартирали програма, наречена “Виж какво донесе котката.” Дружеството подканило обществеността да следи котките в продължение на 5 месеца и да опишат всяко животно, което те донесат вкъщи.

То било засипано с информация. Обработката на данните била предизвикателство за Майкъл Уудс: “Получихме данни за 750 котки, което е невероятно много, много повече, отколкото очаквахме. Обработихме доста данни и имаме добри резултати. Някои са страшни убийци ... да, убийци, които нанасят доста щети.

Забележително е, че – както можете да се досетите, обичайната плячка на котката, мишката, страда най-много. Като сметнем броя на котките във Великобритания, около 7 милиона... това са домашните, отделно и дивите, излиза, че всяка година биват убити приблизително 200 000 мишки. После са полевките, а след тях земеровките. С мишките е интересно. Повечето хора смятат, че те не са важни, защото са вредители, особено ако проникнат в домовете ни. Но мишките, както и останалите дребни бозайници, са важна плячка за дивите хищници.

Да се върнем към котките. Разбрахме, че около една трета от тях имат звънчета. Звънчетата явно почти не влияят на броя жертви, които те хващат. Продължават да си ловуват и с тях. Разлика има при оцветените котки. Белите улавят доста по-малко животни от шарените, според мен е заради цвета, особено ако ловуват нощем. Изследването със сигурност доказва, че няма значение колко храна получава котката, веднага след като се нахрани, тя отново ще тръгне на лов.

От 750-те котки, най-много жертви има Миси, женска котка, която живее в Дóрсет. Тя е избила стотици дребни бозайници и птици, които включихме в изследването. Тя наистина е бедствие за всичко наоколо.” С изключителните си умения на ловец много котки си спечелили билет да обиколят света. Те се борели с плъховете-гратисчии и били приятен спътник в открито море. Не всички котки, които отплавали обаче, се върнали вкъщи. Някои напуснали корабите и скоро се установили в нови територии. Нова Зеландия е уникално място.

Подобно на природата на други острови, и тук почти няма местни хищници. И днес редките морски птици снасят яйцата си направо на пясъка. Любящите родители се грижат за малките си, но гнездата им са уязвими. Доскоро системата действала добре... Днес обаче новозеландските морски птици са в опасност. В резервата за диви животни Мáнгафай има едва 6 двойки бели рибарки. Бъдещето на вида зависи от всяко птиче.

Ричард Пáриш и Лий Óнър са част от екипа на Министерство на околната среда, който се опитва да опази последните бели рибарки, както и други застрашени видове в Мáнгафай. Преди пет години те се сблъскали със загадка. Някой избивал малките, но не се знаело кой. Екипът трябвало да мине под прикритие. “Една година загубихме много гнезда на бялата рибарка и не знаехме каква е причината, затова решихме да поставим инфрачервена камера, която да снима гнездата 24 часа на ден, за да разберем кой взима яйцата и пиленцата”, разказва Ричард.

Откритието им било тревожно и зловещо. “В крайна сметка на филма имаше котка, която изби 40 пиленца за 4 нощи. Интересното беше, че котката изяждаше само главите, а телата оставяше”, допълва разказа си Ричард. В следващите 4 години камерите били поставени на няколко гнезда и те запечатали още печални улики срещу хищника-нашественик. В резултат, горските котки в парка Мáнгафай в момента се премахват.

Нова Зеландия е само един от примерите какво става, когато котките се нанесат. Трудно е да си представим, че което и да било същество би оцеляло за дълго на място, където температурата може да се покачи до 49 градуса и често няма вода. Котката обаче отново се е приспособила. Насред австралийската пустош тя трябва да яде каквото намери, независимо дали е мърша край пътя или някой защитен австралийски вид.

Бúлбитата, бандикýтите и други редки торбести са докарани до прага на изчезване от редица фактори, сред които и видовете-пришълци. Един от виновниците е... котката. Поне от столетие подивели котки бродят в дивата пустош, но остават неуловими дори за тези, чиито предци били тук далеч преди тях. За да разкрие тайните им, биологът Рейчъл Полтридж от Министерството на околната среда и резерватите си е осигурила помощта на експерти. Търсенето на котки в пустошта е все едно да търсиш игла в купа сено. Тези аборигени-следотърсачи обаче могат да видят и най-невидимата следа в сенките по пясъка.

Благодарение на необичайните способности на следотърсачите, Рейчъл започва да разкрива тайните на котките. Надеждите й са по-големи: тя смята, че един ден броят на котките ще може да бъде контролиран.

“Удивителни животни са, трябва да ги уважаваме. Просто мястото им не е тук, не са еволюирали тук, местните животни не са еволюирали с тях и не са подготвени за този хищник. Надявам се, че работата ми ще помогне да разберем по-добре подивелите котки и по-лесно ще намерим решението”, казва Рейчъл.

За да разкрие навиците на потайните хищници Рейчъл си служи с радио-телеметрия и следи отделни котки за даден период от време. Намирането им е само половината от работата. Подивелите котки са не по-малко свирепи от диво животно. Преди работа Рейчъл трябва да я упои. Ухапването от котка е опасно не само за плячката, то може да навреди и на човек.

Някои от котките, които не участват в изследването на Рейчъл, могат да имат друга съдба. Каква ирония: котките са довели почти до изчезване много от животните, които аборигените ловуват. Така сега те са заели важна ниша. Игра на котка и мишка, но в този случай котката се оказва мишка.

След като бúлбитата, бандикýтите и другите средно големи бозайници почти изчезнали, котката заела мястото им в хранителната верига. В лагера Рейчъл събира колкото може информация, преди котката да се превърне във вечеря за следотърсачите. “Опитвам се да преценя влиянието на хищниците върху всички животни в полето.

Преглеждам съдържанието на стомаха, така най-добре мога да науча с какво се хранят. Тази котка очевидно е била отличен ловец. Това какво е? Ясно се вижда, че всичко е почти недокоснато. А това е змия, изяла е змийче... Стомахът й е доста пълен. Има три вида гущери, три бойни дракона, един доста едър огурнийски сцинк, малък пагурански сцинк... има и останки от някаква птица.

Виждате какво влияние могат да имат върху дивата природа, ако всяка котка изяжда толкова за един ден. Идеалният вариант е напълно да се отървем от тях и местните видове, които драстично са намалели, да възвърнат предишната си численост”, смята Рейчъл. Докато не бъде по-добре разбрана, котката ще се скита на воля в пустошта. За добро или лошо, тя си е извоювала място в хранителната верига.

В сърцето на Австралия цари нов ред, който не е по вкуса нито на дивите животни, нито на котката. Войната срещу котките бушува из цяла Австралия. През средата на континента минава нов фронт. Телената ограда обхваща 650 квадратни километра земя и се губи в далечината. За какво е 240-километровата ограда през средата на австралийската пустош? През последните 200 години от света са изчезнали 40 вида бозайници. 23 от тях са от Австралия. В момента изчезва по един вид на година.

Джон Уóмсли сам е изкарал милионите си и е запален природозащитник. За мнозина страстта му към природата е спорна, но тя е предизвикала гнева му към котките. Повече от десетилетие Уóмсли развъжда застрашените видове, за да е сигурен, че необикновените създания на Австралия няма да изчезнат.

“Това е остров. Тук не е имало сериозни хищници и всички тези забележителни същества са оцелели. Повечето са торбести, и имат невероятни способности. Имаме ивичести мравояди с пухкави опашки, кенгуру, което живее под земята като зайците... такива чудесни животни, а ще ги изгубим. Вижте бúлбито: все едно е изскочило от анимационен филм. Светът копнее да види нашите животни, но не може, защото те изчезват”, казва Уомсли.

Мечтата на Уóмсли да създаде безопасно убежище за всички диви животни, става все по-реалистична. Поставянето на ограда около владенията им обаче е само половин победа. Преди застрашените видове да бъдат пуснати тук, пространството трябва да бъде прочистено от чужди видове.

За пореден път котката е под кръстосан огън. Не всички одобряват подхода на Уóмсли за унищожаване на котките и зайците. От другата страна на диспута стои Кристин Пиърсън, президент на компания “Котка”.

Тя се е посветила на грижата за бездомните котки и контролирането на броя им чрез кастрация: “С убийството на котките или опита да се отървем от тях не постигаме нищо.” Кристин Пиърсън има собствена теория за кризата с котките: “Ако оставите птиците и животните сами, те постигат естествен баланс помежду си. Проблемът е, че се появяват хората, разстройват естествения баланс и объркват всичко.”

И така, войната за котките е в разгара си. Какво е решението? Вероятно то се намира в собствения ни двор. В хълмовете на Аделаида живее котка, чийто начин на живот се променил преди няколко години. Собственичката й Кристин Кóлиър обожава птици и е намерила необичайно решение за любимата си котка.

Сгушена в райска градина, Дидълс се разполага в цялата къща, както и в котешка къща на открито по всяко време. За нея външният свят е лабиринт от мостчета и тунели: игрална площадка за котки. “Хубавото е, че това не е клетка. В градината е пълно с птици: гургулици, чинки, дроздове, долитат и какадý. Те обикалят съвсем близо до котката. Прекрасно е, че птиците идват толкова близо. Определено съм спокойна, като знам къде е Дидълс, че е в безопасност и може да излиза и да се радва на живота както обикновено, но е защитена. Птиците също”, казва Колиър.

Във Вирджиния друга котка - Тинг Танг, се подчинява на опитомяването. Разходката на Тинг Танг приключва при свечеряване. Тази нощ навън ще дебне една котка по-малко. През хилядолетията котките са си извоювали място в домовете и в сърцата ни.

Дали обаче обичта ни към тези създания ни е заслепила за естествените им навици? Дали опитомяването се е провалило? Броят на котките нараства, а под нашата защита Фéлис Кáтус убива безнаказано. Храната и подслонът им дават преимущество, с което малцина могат да се похвалят. Повечето животни просто не могат да надминат необичайната котка.

Докато течеше този филм, котките в Щатите са уловили близо 100 000 бозайника и 30 000 птици. А Миси... миналия месец тя улови 5 заека, 17 земеровки, 11 мишки и 7 птици. Още 9 котки бяха изоставени в парка на Маями. Нют отпразнува още един рожден ден, Дидълс си побъбри с папагалите, а Тинг Танг наруши режима си два пъти. Знаете ли къде е вашето коте?