Произход  и  развитие

Абисинската котка има много древен произход. Нейна родина е Етиопия (Абисиния), откъдето е получила името си. По външен вид представителите на тази порода приличат на дивия си предшественик - нубийската котка. Според стари литературни източници абисинската котка произхожда от няколко абисински котки, които през 1860 г. били донесени във Великобритания от Абисиния от английска военна експедиция. Около създаването на абисинската порода има много истории, но днес се приема, че тя е получена в резултат на целенасочено селекциониране. Сходството с изображенията на котки от Древния Египет навежда на мисълта, че британските селекционери още отпреди 100 години са вземали за образец дивата нубийска котка. В породообразуването на днешната абисинска котка са взели участие и британски късокосмести котки, американска късокосместа и сиамска котка. В резултат на това се раждали котки, които не приличали на античните египетски образци. Космената им покривка имала опушено до сребристо оцветяване, изразени ивици и често били с бели петна. С течение на времето английските селекционери отбирали само тези екземпляри, които приличали на дивата нубийска котка, което приемали за най-важен породен белег. Първият английски клуб на любителите на абисински котки бил основан през 1929 г., през която година бил изработен стандартът на породата, който е много близък до днешния. В наши дни абисинската котка е разпространена из целия свят.

Екстериор и стандарт 

 Тялото е със средни размери, масивно, гъвкаво и елегантно, с добре развита мускулатура. Главата е дълга и широка, с умерено клинообразна муцуна, с издадена напред брадичка и грациозна шия. Има средно дълъг нос и слабо изразен стоп. Ушите са широко и отвесно поставени, относително големи, широки в основата си. Имат петно от вътрешната страна, а на закръглените им върхове е желателно да има снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с леко бадемовидна форма. На цвят са кехлибареножълти или зелени (бледите тонове са нежелателни), а около тях има по-тъмен овал, контрастиращ на общата окраска (отсъствието на овал се смята за недостатък). Крайниците са дълги и тънки, с тесни овални лапи. Опашката е дълга, заострена накрая. Козината е с къс косъм, гъста, нежна, плътно прилепнала към кожата, с фина структура. Косъмът е тип тикинг (различно оцветен по дължината си, като в основата е по-светъл). Гръбната линия на всички разновидности абисински котки е оцветена в основния цвят, но е по-контрастно пигментирана, отколкото другите части на тялото.
Като недостатъци се смятат сиво-син цвят, тип таби и сиамски тип окраска, закръглена глава, малки и заострени уши, кръгли очи, както и бели гърди (бели медальони).

Цветови варианти :
АВY n - абисинска котка с дива окраска
АВY a - абисинска синя котка
АВY s - абисинска сребриста котка
АВY ds - абисинска сребристо-червена котка
АВY sp - абисинска сребристо-сърнева котка
При сребристите разновидности на абисинската котка оцветяването на косъма (тикинг) е с черна, синя, светлокафява или светлолилава зонарност. Тези разновидности са селекционирани чрез кръстоски с британската късокосместа котка.

Качества и поведение

Абисинската котка е дружелюбна, нежна, проявява интелигентност и активност. Лесно се привързва към членовете на семейството, обича да се излежава на слънчевите лъчи, идващи от прозореца. Отличава се със стремителност в движенията и свободолюбив нрав. Не обича малки затворени пространства.